Споделени мисли за скулптурата на Иван Тома  нов

Иван Томанов е автор, чийто творчески път вече му е завоювал утвърдено място в съвременното българско пластично изкуство. Той е роден през 1956 година, завършва художествена гимназия в София /1974 г./ и специалност скулптура в Националната Художествена Академия през 1983 г. в класа на проф. Борис Гондов.

Работите на Иван Томанов обхващат широк регистър на изяви – от малка пластика до монументални форми, а по отношение пластическия изказ варират от работа по натура до абстрактни композиции. Причините за това разнообразие и широта на авторовата изява не са случайни – Иван Томанов задълбочено и неотклонно налага своите вътрешни високи критерии спрямо основните насоки на собствените си търсения. В това отношение неговото творчество може да бъде разгледано като едно своеобразно повторение /в рамките на индивидуалния творчески път/ на една компактна история на изкуството: еволюцията, която изминава пластичната форма от  момента на своята първична поява до съвременната сложна и многопластова изказност.

Тези високи авторови критерии, впрочем, се отнасят за всички етапи от творческия акт – от първоначалните натрупвания, които обхващат огромно количество визуална информация и завидна осведоменост  по отношение пластичния език на изкуството, до мига на раждането на идеята, а оттам - към окончателното й реализиране и осъществяване в траен материал. При подобна взискателност не можем да очакваме друго, освен белезите на постъпателно развитие и непрекъснато напрежение, което съпътства процеса на съзиданието. Като че ли най-интензивното усещане, което  оставят неговите работи е именно това напрежение - еднакво интезивно и струящо, както от натурната, така и от абстрактната форма. Това е и причината творчеството му трудно да бъде делено на периоди или на фази, отличаващи се  по някакви формални белези. По-скоро обратното – паузи приличащи на поемането на дъх и след това интензивно и много ярко пластическо избухване...

Подобни усилия са немислими без наличието на аналитичен акцент в работата на твореца. При Томанов аналитичният, рационален момент започва с първоначалния фигуративен тласък. Той обаче не спира до обичайното и твърде леко за него наподобяване на натурната форма. Усилията му са насочени  по-скоро към нейното преодоляване, чрез изследването на възможностите на определено движение, деформация или ракурс. Материята, разбирана като изходен материал, изграждащ както човека, така и света, който го заобикаля е схващана от автора като състояние, изпълнено с напрежение, вътрешни противостояния, субстанция, раздирана от противоречиви сили на движение и покой, на динамика и статика. Един от основните проблеми на пластичните изкуства – противоречието между неподвижната форма и изменчивостта на нейното съдържание във времето, при него намира своеобразно пластическо решение. Той засяга битието на творбата, но е не по-малко значим изобщо за човека – повторението, дори когато е на един и същи обект не може да бъде пълно. Времето не се затваря в калъп, то оставя своите следи дори и тогава, когато се опитваме да го спрем. Пластическият израз на този процес е много интересен – фигурите, които първоначално запазват своята връзка с наподобителното, постепенно се променят, допълвани и видоизменяни чрез постепенното наслагване и репродуцирането на определени скулптурни детайли. Така те постепенно се отдалечават от натурното и неусетно, но много убедително започват да кръжат в орбитите на много по - абстрактни категории като движение, покой, динамика или статика. Композиция като “Насочени фигури”, “Взаимност” І и ІІ,  ни убеждават в това. Телата сякаш не могат да бъдат спряни – те вървят напред, дори когато от тях са останали фрагменти.

Резултатът от този синтетичен подход е създаването на пластична и материална близост между абстрактната форма и човешкия елемент /детайл/.  Фигурите на Иван Томанов носят напрежението и твърдостта на естествената форма – те сякаш току-що са излезли по волята на властен демиург от природния хаос. И обратно – там, където очакваме чистата абстракция, се натъкваме на мощни застинали структури /”Памет”, “Гласовете ви чувам”/, които асоциират със стилизирани човешки изображения, непознати тайнствени знаци, непроницаеми идоли на изчезнали цивилизации. Между тези два основни типа изображения има непосредствена връзка – те взаимно се допълват така, както във всеки от нас има и човешко и природно.

Успявайки да постигне това внушение, Иван Томанов подчертава философските измерения  в съдържателния контекст на творбите си. Неговите работи не са предназначени за мимолетно любуване – те изискват напрежение при възприемането им, свързано с размисли за тяхното раждане, съзряване и пластично съзидание. Скулпторът избягва посланието на лесно разчитащата се позната форма, а работи с обобщени категории – рядкост в съвременната ни пластика. Това е и неговата най-голяма стойност като творец – особеност, която го утвърждава и откроява ярко в съвременната картина на българското изобразително изкуство.

София, януари 2009 г.                                                         доц. Борис Данаилов - изкуствовед