Идеята на проекта ми е: със средствата на скулптурата да се опитам да аранжирам и създам такова пространство, което да вълнува и запленява както най-старото изкуство на Балканския полуостров — този истински кръстопът на култури, стълпотоворение на много етноси, народи, религии и култури, минали и оставили траен отпечатък на Балканите.
Бях заинтригуван и силно развълнуван от това усещане за проникване на различните култури една в друга, които, допълвайки се, създават истински мистичен калейдоскоп на една нова вселена - мъдра, красива и служеща на хората за тяхното душевно равновесие, за тяхното разтоварване от нервното изтощение, за спирането на лутането и разпада на съзнанието, за укрепване на надеждата и разколебаната вяра.
Тематичните и пластични разработки в представената композиция „Памет", състояща се от три свободно стоящи тела, наподобяващи обелиски, е резултат на многогодишните ми проучвания и изучаването на изкуството но българските земи, където, за щастие, си дават среща толкоз много култури от най-дълбока древност до наши дни - източни, трако - римска, византийска и, разбира се, много съвременни тенденции.
Ползвайки се от богатата им образно- символна система, аз съм цитирал на места орнаментни знаци и символи, които документират фактологията на отминали епохи, но преосмислени и интерпретирани поновому.
Желанието ми е било да разкрия сакралното, извечното и общовалидното, като поглед към миналото, но едновременно с това дълбокосвързано с настоящето.
Стремял съм се, ползвайки орнаменти и мотиви от приложните изкуства, да се доближа до най-изящните страни в декоративната ни стилистика. Мъчил съм се да не прекрачвам тънката граница и да изпадна в куха и елементарна декорация и декоративна бъбривост.
Всички тези многопластови натрупвания на древни култури и традиции съм се опитвал да изложа със свои мисли и познания във всяка една от работите си.
