Моя много стара работа, която си харесвам заради уцеленото чувство на саможертва, която прави бащата, а и въобще бащите ако са такива. В представите ми той е ракетата – носител, която трябва да изгори, но да изнесе пътника – сина на по-висока орбита с цената на всичко. Наистина, каква красива саможертва, за да продължи щафетата на живота, достойна да се отрази в пластика.
