Това е една моя рисунка – ескиз, която исках да изпълня с маслени бои, - моя стара мечта, та нали щях да ставам художник. Но скулптурата се оказа много ревнив и капризен жанр, нетърпящ абсолютно нищо друго, то е така и с живописта, затова правиш само едното или само другото в определени периоди от време. Но явно още не ми е дошъл периода за маслената живопис, а и може да не дойде въобще, затова добре, че я има поне тази рисунка. Благодарни сме и на толкоз! Всъщност, искал съм чрез светлината, която се процежда през открехнатата врата и само котката я усеща, да покажа присъствието на човека, който иначе го няма в стаята – присъствието на едно отсъствие – стара хватка, но върши работа, когато се направи добре.