Винаги съм харесвал нашите старинни оброчни кръговидни паметници и майсторски изработени надгробни кръстове от Северозападна България. Хората, които са ги изработвали, са имали собствен възглед за живота и смъртта. Те са знаели, че душата на човека живее в кръста, който уравновесява четирите тела, от които е изграден четирителесния човек – плътно тяло, тяло на водата, тяло на ефира и тяло на времето или огъня.

Първоелементите – огън, вятър, вода и земя са създателите на тези четири тела. Ние виждаме /така сме създадени/ само плътното тяло, а останалите три – не. Но това не значи, че ги нямаме и че не съществуват. Древните са знаели за тези четири тела, свързани в единно цяло от Твореца. Оттам идва и мисълта, че кръстът живее у нас.

Знакът на кръста, приет от християните, представлява противодействие и четвъртично уравновесяване на елементите, които се наричат или корени, или принцип на смесените тела. Именно тези четири свята са създали нашето четвъртично тяло.

Изработени в плосък релеф, с особено действащ рисунък, опростен чак до абстрактното, тези кръстове ясно показват, че те се стремят да отразят не някаква природна действителност, а по-скоро една идейна такава.

Те действат като символи извън времето и извън преходния живот и от тях лъха голяма сугестивна сила. Каменоделците са създали образци, в които вечното е станало стил. Рисунката е чоя интерпретация – върху силуета на един такъв кръст, с намерението да го превърна в почти абстрактна пластика, работейки с елементите на въпросния кръст.